ИНСТИТУТ ПО ЖИВОТНОВЪДНИ НАУКИ

Институтът по животновъдни науки - Костинброд е създаден през 1950 г. с постановление № 138 на Министерски съвет и за негова база се определят фермите на тогавашния Районен кооперативен съюз и на Централната опитна станция по птицевъдство. През 1951 г. на Института са предоставени земите на бившия Конезавод - Божурище, а по-късно - филиалите в Златуша, Петрохан и базата в гр. Лозница, Разградско.

Началото на научната дейност в Института е поставена от 8 научни сътрудника. Пръв директор-основател на Института по животновъдство, Костинброд е ст.н.с. І ст. д-р Яким Шаличев, изпълняващ тази длъжност през периода от 1950 - 1960 и от 1972 - 1977 г. Под неговото ръководство през 1955 г. се създават първите научни отдели: по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство.

През 1960 година към Института в Костинброд преминава Институтът по животновъдство при БАН, чийто директор – основател е акад. Г. Хлебаров, изпълняващ длъжността от 1947 до 1960 г.

През този ранен период Институтът е изграден като научно-методически център, които участва най-дейно в разработването на основните проблеми от генетиката, развъждането, храненето, физиологията и биохимията, еволюцията и екологията на селскостопанските животни, селекцията и технологията на отглеждането на говедата, овцете, конете и технологията на грубите и сочните фуражи. През този период Институтът издава Известия в 19 тома.

За извършване на научно-изследователската работа и решаване на общите и специфични проблеми на българското животновъдство Институтът създава собствена експериментална база, включваща земя, експериментални обори, лаборатории, складови помещения, земеделска техника и други.

През 1971 година Институтът се интегрира със Зоотехническия факултет и Висшия ветеринарно-медицински институт и преминава под ръководството на НУО по животновъдство и ветеринарна медицина. От 1975 година Институтът става самостоятелна единица към Академия на селскостопанските науки, която съществува до 1 януари 1976 година. През 1976 година с постановление № 6 на Министерски съвет Институтът преминава към НПО по говедовъдство и овцевъдство, а от 1980 година отново е включен в състава на Селскостопанска Академия.

През 2000 г. с Постановление № 270 на МС Институтът по животновъдство се преобразува в Институт по животновъдни науки – Костинброд. В състава на Института влизат бившите институти по: Говедовъдство и овцевъдство – Стара Загора; Институт по птицевъдство и Институт по зърнени храни и фуражна промишленост – Костинброд; Опитна станция – Видин и Експериментална база – Лозница. С цел подобряване управлението на Института с Постановление № 187 на МС от 2003 г. от състава отпаднаха Институтът в Стара Загора, Опитната станция във Видин и ЕБ – Лозница.

В етапите на изграждането на Института са участвали много научни работници и специалисти. Негови директори са били видни учени – ст.н.с. І ст. Яким Шаличев, акад. Стефан Куманов, акад. Георги Хлебаров, проф. Иван Захариев, чл.кор. проф. Петко Иванов. Като зам.директори по научните въпроси са работили акад. Никола Платиканов, ст.н.с. І ст. Яким Шаличев и ст.н.с. І ст. дн Ангел Стоянов. Научен секретар на Института над 20 години е бил ст.н.с. І ст. д-р Георги Здравков. Големи заслуги за изграждането на Института имат ръководителите на системите, в които институтът е влизат през годините на своето създаване: акад. Титко Черноколев, акад. Христо Даскалов, акад. Кирил Братанов, акад. Никола Платиканов, акад. Куньо Стоев.

Сега в Института по животновъдни науки работят 127 служители, от които 34 учени, в т. ч. професори - 4, доценти - 14, главни асистенти – 7 и асистенти - 9. Двама учени имат научната степен “Доктор на науките” и 20 - “Доктор”.